13 dic 2010, 18:05

* * *

609 0 0

Пронизваш ме със поглед в тишината,

тъй както гръм пронизва синьото небе,

но друга тръпка имам аз в душата

и друг желае моето сърце!

Не търся вече твоята целувка,

не търся вече твоето лице,

не искам и оназ' позната ласка,

която срещам в двете ти ръце!

Не искам вече и живот заучен

край мене да минава ден след ден,

и теб не искам вече - сив и скучен,

и винаги един и същ, непроменен.

За нещо друго днес сърцето бие,

за нещо, непознато досега,

за болка нова, друга авантюра...

или пък просто да изпита любовта!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...