16 oct 2013, 7:52

* * * 

  Poesía
665 0 2
Без ясен път, без читав брoд
се скитам аз през тоз живот
и питам дали ще намеря в света
покой и за мойта душа...

Вятърът ме носи, слънцето ме грее,
сърцето ми от болка в гърдите ще изтлее
и за подарък питам що е младостта,
щом пропаст я дели от радостта...

Нима е грях да искам свободата,
да живея в името на красотата,
да полетя на птиците с крилата
към вселена нова, непозната...

Но вместо изгрева горещ на любовта
в мен залязва пожълтяла есента
и възкресява пак отминала тъга
що бута ме към лоното на вечността.

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??