* * *
Без ясен път, без читав брoд
се скитам аз през тоз живот
и питам дали ще намеря в света
покой и за мойта душа...
Вятърът ме носи, слънцето ме грее,
сърцето ми от болка в гърдите ще изтлее
и за подарък питам що е младостта,
щом пропаст я дели от радостта...
Нима е грях да искам свободата,
да живея в името на красотата,
да полетя на птиците с крилата
към вселена нова, непозната...
Но вместо изгрева горещ на любовта
в мен залязва пожълтяла есента
и възкресява пак отминала тъга
що бута ме към лоното на вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боян Дочев Все права защищены
