14 jun 2007, 13:00
А аз го направих ,защото те обичам
Никой друг няма да обичам така.
С душата си молитви да му пея.
Да умирам, да се раждам от пръстта
и устни с устните да слея.
Вятърът да спирам късно нощем
и да се моля днес да не вали.
За да се срещнем и да искам още
да ме ограбваш, както винаги.
Да ме нараняваш, а да те обичам,
да ме издигаш в небесата висши,
после да ме приземяваш чак до низост,
и да ме боли, но пак да те обичам.
А ти не разбра, дори не запита
защо преживявам всичко това.
Защо ме боли, а сълзи не виждаш,
защо ме обиждаш и не изпитваш вина.
Защо ти прощавам, макар че кървя,
защо се усмихвам, когато те видя,
защо не протягам към тебе ръка,
защо премълчавам всяка обида.
Защо те приемах и дълго мълчах,
от какво се страхувах? Не знаеш.
От това, че може да те нараня
и да си тръгнеш, а аз да те обичам.
Затова мълчах и душата си раздирах,
затова не съзря сълза в мойте очи.
Затова не ти виках, затова не те спирах,
затова не ти казвах колко боли.
А ти си помисли, че все ми е тая,
не усети тази мъка в мойте гърди,
не чу тъжните песни, които си пеех,
не видя, че в мен не спря да вали.
Заболя те, от обичане те заболя,
тръгна си без да ме попиташ.
И аз с мойта обич не успях
да ти кажа, че не искам да си идеш.
Криех се, когато ми се викаше,
молех се да не видиш, че боли.
И ти не видя, реши, че си ненужен,
реши, че в този случей май тебе те боли.
Напусна ме. Не искам да те обвинявам.
Каза, че се чувстваш унизен.
А аз от болка и от страх не можах да ти призная,
че винаги обичала съм само теб!
С душата си молитви да му пея.
Да умирам, да се раждам от пръстта
и устни с устните да слея.
Вятърът да спирам късно нощем
и да се моля днес да не вали.
За да се срещнем и да искам още
да ме ограбваш, както винаги.
Да ме нараняваш, а да те обичам,
да ме издигаш в небесата висши,
после да ме приземяваш чак до низост,
и да ме боли, но пак да те обичам.
А ти не разбра, дори не запита
защо преживявам всичко това.
Защо ме боли, а сълзи не виждаш,
защо ме обиждаш и не изпитваш вина.
Защо ти прощавам, макар че кървя,
защо се усмихвам, когато те видя,
защо не протягам към тебе ръка,
защо премълчавам всяка обида.
Защо те приемах и дълго мълчах,
от какво се страхувах? Не знаеш.
От това, че може да те нараня
и да си тръгнеш, а аз да те обичам.
Затова мълчах и душата си раздирах,
затова не съзря сълза в мойте очи.
Затова не ти виках, затова не те спирах,
затова не ти казвах колко боли.
А ти си помисли, че все ми е тая,
не усети тази мъка в мойте гърди,
не чу тъжните песни, които си пеех,
не видя, че в мен не спря да вали.
Заболя те, от обичане те заболя,
тръгна си без да ме попиташ.
И аз с мойта обич не успях
да ти кажа, че не искам да си идеш.
Криех се, когато ми се викаше,
молех се да не видиш, че боли.
И ти не видя, реши, че си ненужен,
реши, че в този случей май тебе те боли.
Напусна ме. Не искам да те обвинявам.
Каза, че се чувстваш унизен.
А аз от болка и от страх не можах да ти призная,
че винаги обичала съм само теб!
© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много си го жалела, а не е трябвало... Трябвало е да му изкрещиш в лицето всичко, тогава може би щеше да се стресне и да те разбере...
-
Много тъжно и мъчително...,но е някак си красиво и истинско
-
И тук поздрави за невероятния стих и познати емоции
-
Трогателно много! Но това червеното ми избоде очите.
-
!!!
Нека винаги казваме какво изпитваме, да не премълчаваме истинските чувства, а пък да става каквото ни е писано!
Поздрави! -
Адски болезнено и тъжно ...
и толкова познато!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
