12 nov 2006, 22:59

А аз пия ...

  Poesía
1.2K 0 6
Отронени моменти се търкулват
във чаша вино с дъх на самота
и хранени от мъката покълват,
за да поникнат по-черни от смъртта.

А аз пия много,пия бавно, пия още.
Преглъщам трудно всеки минал миг.
Наливам вино на забрава нощем,
за да ми напомни утрото за твоя лик.

Във душата ми говчилката остава
препълнена от пивкото ти вино.
А Господ сигурно ме заклеймява,
изпратила за Дявола живота си на кино.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав е,но моля те,виж последните два реда...
    Поздрави!
  • Господ въобще не те заклеймява едва ли има време да се занимава с това стихотворението е много хубаво
  • Хубав и болезнен стих.
    Болката опива с горчивината си
    /дори и въздържателите/.

    Поздрав и усмивка.
  • Смешното в случая е, че съм пълен въздържател )


    Благодаря и на двете
  • Много самотно...
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...