`Fallen_Angel` (Тони)
39 49
12 nov 2006, 22:59

А аз пия ...  

  Poesía
869 0 6
Отронени моменти се търкулват
във чаша вино с дъх на самота
и хранени от мъката покълват,
за да поникнат по-черни от смъртта.

А аз пия много,пия бавно, пия още.
Преглъщам трудно всеки минал миг.
Наливам вино на забрава нощем,
за да ми напомни утрото за твоя лик.

Във душата ми говчилката остава
препълнена от пивкото ти вино.
А Господ сигурно ме заклеймява,
изпратила за Дявола живота си на кино.

© Тони Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав е,но моля те,виж последните два реда...
    Поздрави!
  • Господ въобще не те заклеймява едва ли има време да се занимава с това стихотворението е много хубаво
  • Хубав и болезнен стих.
    Болката опива с горчивината си
    /дори и въздържателите/.

    Поздрав и усмивка.
  • Смешното в случая е, че съм пълен въздържател )


    Благодаря и на двете
  • Много самотно...
    Поздрави!
  • Много хубаво!!! Но не прекалявай с пиенето Поздравявам те!!!

    /оправи горчилката/
Propuestas
: ??:??