18 sept 2007, 15:40

А аз сънувах само

  Poesía
816 0 8
Сън. Цветен сън,
но неспокоен.
Въздишка.
Глас далечен.
Ходя.
На пръсти стъпвам тихо.
Шепна нещо, но губи се гласа ми.
Малко се ядосах.
Обърнал ми е гръб,
какво пък?
Настигам го.
Почти до него съм.
Мечтата ми...
Протегнах ръка.
Илюзия. Мираж.
Ръката ми потъна в тях.
Поемам дъх.
И замълчах…
Тихо следвам го.
Уж е истински.
Не. Та аз сънувам само…
Пея.
Някаква песен.
Мелодията й се е вкопчила в мен.
Щастлива съм.
Едва ли?
Оглеждам се.
Около мен хора, много хора.
И всеки си говори нещо.
Но никой другия не чува.
За тях не съществувам.
Смеят се.
Смехът им като че понесе се от ехо.
Кънти.
И бавно се отдалечава -
отвъд стена-
 стената на греха.
Силуетът му изчезна.
Някъде.

А аз сънувах само.

16 септември 2007-09
NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...