Sep 18, 2007, 3:40 PM

А аз сънувах само

  Poetry
815 0 8
Сън. Цветен сън,
но неспокоен.
Въздишка.
Глас далечен.
Ходя.
На пръсти стъпвам тихо.
Шепна нещо, но губи се гласа ми.
Малко се ядосах.
Обърнал ми е гръб,
какво пък?
Настигам го.
Почти до него съм.
Мечтата ми...
Протегнах ръка.
Илюзия. Мираж.
Ръката ми потъна в тях.
Поемам дъх.
И замълчах…
Тихо следвам го.
Уж е истински.
Не. Та аз сънувам само…
Пея.
Някаква песен.
Мелодията й се е вкопчила в мен.
Щастлива съм.
Едва ли?
Оглеждам се.
Около мен хора, много хора.
И всеки си говори нещо.
Но никой другия не чува.
За тях не съществувам.
Смеят се.
Смехът им като че понесе се от ехо.
Кънти.
И бавно се отдалечава -
отвъд стена-
 стената на греха.
Силуетът му изчезна.
Някъде.

А аз сънувах само.

16 септември 2007-09
NG/nnn

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...