18 сент. 2007 г., 15:40

А аз сънувах само

809 0 8
Сън. Цветен сън,
но неспокоен.
Въздишка.
Глас далечен.
Ходя.
На пръсти стъпвам тихо.
Шепна нещо, но губи се гласа ми.
Малко се ядосах.
Обърнал ми е гръб,
какво пък?
Настигам го.
Почти до него съм.
Мечтата ми...
Протегнах ръка.
Илюзия. Мираж.
Ръката ми потъна в тях.
Поемам дъх.
И замълчах…
Тихо следвам го.
Уж е истински.
Не. Та аз сънувам само…
Пея.
Някаква песен.
Мелодията й се е вкопчила в мен.
Щастлива съм.
Едва ли?
Оглеждам се.
Около мен хора, много хора.
И всеки си говори нещо.
Но никой другия не чува.
За тях не съществувам.
Смеят се.
Смехът им като че понесе се от ехо.
Кънти.
И бавно се отдалечава -
отвъд стена-
 стената на греха.
Силуетът му изчезна.
Някъде.

А аз сънувах само.

16 септември 2007-09
NG/nnn

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...