А беше лято...

15 mar 2007, 21:20

Poesía

734 0 4

Помня лятото.
Отминалото и прекрасно лято.
На брега на морето танцувахме блус.
Песни ни пяха вълните.
Свещи ни бяха звездите.
По лунната пътека вървяхме
за да докоснем луната.
Исках да си хвана падаща звезда,
но ти ми подари небето.
Посипа косата ми с прах от звездите,
покри ме с воал от луната
и люби ме нежно и страстно.
Но... лятото свърши
и ти си отиде със него.
Сега нямам крака да танцувам!
Вълните не пеят, а стенат!
Звездите не светят, а тлеят!
Пътеката лунна е обрасла със тръни!
И тръгвам сама!...
Но... няма пътека...
Няма луна.
Звездите изпадаха и...
няма звезди...
2002

El Autor ha prohibido la votación.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

moonlight (Гергана Терзиева)

2007-05-12T17:49:42+03:00

Много тъжно и красиво.
svetlanal (Светлана Лажова)

2007-03-16T07:41:45+02:00

Идва другото лято и дано е по-хубаво...Пожелавам ти го!!!
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

2007-03-15T21:56:01+02:00

Нежно, красиво...........
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-15T21:26:17+02:00

Красив стих!
Поздрави!