А беше лято...
Помня лятото.
Отминалото и прекрасно лято.
На брега на морето танцувахме блус.
Песни ни пяха вълните.
Свещи ни бяха звездите.
По лунната пътека вървяхме
за да докоснем луната.
Исках да си хвана падаща звезда,
но ти ми подари небето.
Посипа косата ми с прах от звездите,
покри ме с воал от луната
и люби ме нежно и страстно.
Но... лятото свърши
и ти си отиде със него.
Сега нямам крака да танцувам!
Вълните не пеят, а стенат!
Звездите не светят, а тлеят!
Пътеката лунна е обрасла със тръни!
И тръгвам сама!...
Но... няма пътека...
Няма луна.
Звездите изпадаха и...
няма звезди...
2002
Отминалото и прекрасно лято.
На брега на морето танцувахме блус.
Песни ни пяха вълните.
Свещи ни бяха звездите.
По лунната пътека вървяхме
за да докоснем луната.
Исках да си хвана падаща звезда,
но ти ми подари небето.
Посипа косата ми с прах от звездите,
покри ме с воал от луната
и люби ме нежно и страстно.
Но... лятото свърши
и ти си отиде със него.
Сега нямам крака да танцувам!
Вълните не пеят, а стенат!
Звездите не светят, а тлеят!
Пътеката лунна е обрасла със тръни!
И тръгвам сама!...
Но... няма пътека...
Няма луна.
Звездите изпадаха и...
няма звезди...
2002
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
