Mar 15, 2007, 9:20 PM

А беше лято...

  Poetry
877 0 4
Помня лятото.
Отминалото и прекрасно лято.
На брега на морето танцувахме блус.
Песни ни пяха вълните.
Свещи ни бяха звездите.
По лунната пътека вървяхме
за да докоснем луната.
Исках да си хвана падаща звезда,
но ти ми подари небето.
Посипа косата ми с прах от звездите,
покри ме с воал от луната
и люби ме нежно и страстно.
Но... лятото свърши
и ти си отиде със него.
Сега нямам крака да танцувам!
Вълните не пеят, а стенат!
Звездите не светят, а тлеят!
Пътеката лунна е обрасла със тръни!
И тръгвам сама!...
Но... няма пътека...
Няма луна.
Звездите изпадаха и...
няма звезди...
2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...