Mar 15, 2007, 9:20 PM

А беше лято...

  Poetry
879 0 4
Помня лятото.
Отминалото и прекрасно лято.
На брега на морето танцувахме блус.
Песни ни пяха вълните.
Свещи ни бяха звездите.
По лунната пътека вървяхме
за да докоснем луната.
Исках да си хвана падаща звезда,
но ти ми подари небето.
Посипа косата ми с прах от звездите,
покри ме с воал от луната
и люби ме нежно и страстно.
Но... лятото свърши
и ти си отиде със него.
Сега нямам крака да танцувам!
Вълните не пеят, а стенат!
Звездите не светят, а тлеят!
Пътеката лунна е обрасла със тръни!
И тръгвам сама!...
Но... няма пътека...
Няма луна.
Звездите изпадаха и...
няма звезди...
2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...