На делника по нервите опънати,
под тежестта на грижите улисани,
катерим стръмното - на две прегънати...
Съдба ни е - така сме си орисани!...
Катерим се по сипея на дните си,
и спомените с болка изоставяме...
Дали сме още верни на мечтите си,
или една след друга ги забравяме?...
И към финала бутаме живота си,
със този връх от раждане сме свързани,
а миналото в черно-бели фотоси,
напомня ни, че трябва да побързаме... ...