Jun 2, 2017, 6:38 AM  

А искаме да бъдем, още искаме...

  Poetry » Other
1.4K 12 17

На делника по нервите опънати,

под тежестта на грижите улисани,

катерим стръмното - на две прегънати...

Съдба  ни е -  така сме си орисани!...

 

Катерим  се по сипея на дните си,

и спомените с болка изоставяме...

Дали сме още верни на мечтите си,

или една след друга ги забравяме?...

 

И към финала бутаме живота си,

със този връх от раждане сме свързани,

а миналото  в черно-бели фотоси,

напомня ни, че трябва да побързаме...

 

А искаме да бъдем, още искаме,

немирен вятър, разлюлял тополите,

и нежен цвят в дърветата разлистени,

и волни птици  във далечен полет!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...