А искаме да бъдем, още искаме...
На делника по нервите опънати,
под тежестта на грижите улисани,
катерим стръмното - на две прегънати...
Съдба ни е - така сме си орисани!...
Катерим се по сипея на дните си,
и спомените с болка изоставяме...
Дали сме още верни на мечтите си,
или една след друга ги забравяме?...
И към финала бутаме живота си,
със този връх от раждане сме свързани,
а миналото в черно-бели фотоси,
напомня ни, че трябва да побързаме...
А искаме да бъдем, още искаме,
немирен вятър, разлюлял тополите,
и нежен цвят в дърветата разлистени,
и волни птици във далечен полет!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
