14 jul 2015, 23:08

А живите где са

  Poesía » Civil
536 0 0

                                                                             А живите где са

 

 

Извива се пътя,

а след всеки завой някой съсипва човека.

И светъл лъч не проблясва.

 

Хлябът е малко. Скъсан е вече елека.

И жалко! Обруган и разнищен отива си века.

Мъртвите стискат зъби, мълчат.

Герой незнайни с палки крещят.

                "Мръсни боклуци"

А не виждат свитото сърце на своите внуци.

Защо се обърка светът?

Секира ли скърши всяка мечта?

         Как в бъдни години човек да лети,

когато надежда една не приседна в душата човешка?

               И дълго само вятърът свисти.

  Брули и скъса дори бюста на хъша.

И Дунава веч не замръзва.

Тъжна само баба Тонка на кея вързопче завързва.

Къде е топлата дреха у българско да стопли човека

                        поне с малко утеха.

 

           А живите где са?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...