А живите где са

Извива се пътя,

а след всеки завой някой съсипва човека.

И светъл лъч не проблясва.

Хлябът е малко. Скъсан е вече елека.

И жалко! Обруган и разнищен отива си века.

Мъртвите стискат зъби, мълчат.

Герой незнайни с палки крещят.

                "Мръсни боклуци"

А не виждат свитото сърце на своите внуци.

Защо се обърка светът?

Секира ли скърши всяка мечта?

         Как в бъдни години човек да лети,

когато надежда една не приседна в душата човешка?

               И дълго само вятърът свисти.

  Брули и скъса дори бюста на хъша.

И Дунава веч не замръзва.

Тъжна само баба Тонка на кея вързопче завързва.

Къде е топлата дреха у българско да стопли човека

                        поне с малко утеха.

           А живите где са?