14 июл. 2015 г., 23:08

А живите где са

539 0 0

                                                                             А живите где са

 

 

Извива се пътя,

а след всеки завой някой съсипва човека.

И светъл лъч не проблясва.

 

Хлябът е малко. Скъсан е вече елека.

И жалко! Обруган и разнищен отива си века.

Мъртвите стискат зъби, мълчат.

Герой незнайни с палки крещят.

                "Мръсни боклуци"

А не виждат свитото сърце на своите внуци.

Защо се обърка светът?

Секира ли скърши всяка мечта?

         Как в бъдни години човек да лети,

когато надежда една не приседна в душата човешка?

               И дълго само вятърът свисти.

  Брули и скъса дори бюста на хъша.

И Дунава веч не замръзва.

Тъжна само баба Тонка на кея вързопче завързва.

Къде е топлата дреха у българско да стопли човека

                        поне с малко утеха.

 

           А живите где са?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...