А как тегли ме към него
А как тегли ме към него
Не струва нищо утринта,
ни таз клонка разцъфтяла...
И на ветреца песента,
нито тази радост бяла...
Не искам вече и нощта,
мъка само ми навява.
Ни аромата на свещта,
чак и мисълта ме срива.
И така съм наскърбена,
че свода вече не трепти.
И душата ми тъй стене,
заклевам ви се три пъти.
А как тегли ме към него,
но пропаст сякаш ни дели.
Разбрах - струваше ми много,
че любовта така боли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
