А, казваха раздялата, че не боли!
Болели само парещите длани.
Болели, както никога преди,
от допира на старите пожари.
Раздялата е тиха, не боли -
ми казваха. - И няма да те мами.
За сбогом бликвали сълзи,
а нямало е кой да ги пожали.
Раздялата разбрах, че не боли.
Боли светът, изгубен безвъзвратно.
В опустелите ти друмища вали,
щом няма път за връщане обратно.
Раздялата е тиха и достойна
и няма болка в нейните недра,
щом дрехата си е свалила, тъй спокойно
и е облякла в нея твоята душа.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
Благодаря за коментара!