19 oct 2008, 21:39

А колко много искам да те има

  Poesía
1.1K 0 6

 А колко много искам да те има

 

Ранявах те и съдих без причинно.

Червена си а бял ти бе цвета.

обляна с кръв стоеше без съзнание...

направих те: далечна от света.

 

И съдих аз усмивката ти истинска.

В сълзите си се давеше от мен.

копнееше за жизнено дихание,

а аз затворих истинското в плен.

 

А колко много искам да те има,

да бе съдбата много по-добра.

да бях прорязан аз с дълбока рана...

Обичам те! Любов ли е това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вие сте още едно доказателство, че сливенчани са дейни и талантливи хора ( това малко за хвалба относно града ни... ) Много ми хареса:
    "Червена си а бял ти бе цвета." Долавям известна символика в това- няма да я споделя, понеже всеки вижда нещата по свой начин (нека не развалям загадката на този стих със собствени размишления).

    Ранявах те и съдих без причинно.
    ...
    обляна с кръв стоеше без съзнание...

    Това повторение на "без" също ми въздейства изключително много- навява някаква ясно изразена тъга,претърпяла метаморфоза в мъка.
    Изобщо ( нека не философствам повече) стиха е невероятно нежен и красив, а още по-невероятното е , че е "измйсторен" от мъж.Значи все пак и вие имате душа на цигулка! Това в кръга на шегата.
    Такава нежност и болка "пърхат" от творбата, че си личи че е дълбоко изстрадана история на самият разказвач. Поздравления!Грабнахте ме!
  • Добре дошъл, Михаил!
    Идваш с много силен, изстрадан стих.
    Хубав е, много ми хареса.
    Поздравления!!!
  • истинска...и изстрадана...любов...
  • Хубав стих!Поздрави!
  • Любов е...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...