19.10.2008 г., 21:39

А колко много искам да те има

1.1K 0 6

 А колко много искам да те има

 

Ранявах те и съдих без причинно.

Червена си а бял ти бе цвета.

обляна с кръв стоеше без съзнание...

направих те: далечна от света.

 

И съдих аз усмивката ти истинска.

В сълзите си се давеше от мен.

копнееше за жизнено дихание,

а аз затворих истинското в плен.

 

А колко много искам да те има,

да бе съдбата много по-добра.

да бях прорязан аз с дълбока рана...

Обичам те! Любов ли е това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вие сте още едно доказателство, че сливенчани са дейни и талантливи хора ( това малко за хвалба относно града ни... ) Много ми хареса:
    "Червена си а бял ти бе цвета." Долавям известна символика в това- няма да я споделя, понеже всеки вижда нещата по свой начин (нека не развалям загадката на този стих със собствени размишления).

    Ранявах те и съдих без причинно.
    ...
    обляна с кръв стоеше без съзнание...

    Това повторение на "без" също ми въздейства изключително много- навява някаква ясно изразена тъга,претърпяла метаморфоза в мъка.
    Изобщо ( нека не философствам повече) стиха е невероятно нежен и красив, а още по-невероятното е , че е "измйсторен" от мъж.Значи все пак и вие имате душа на цигулка! Това в кръга на шегата.
    Такава нежност и болка "пърхат" от творбата, че си личи че е дълбоко изстрадана история на самият разказвач. Поздравления!Грабнахте ме!
  • Добре дошъл, Михаил!
    Идваш с много силен, изстрадан стих.
    Хубав е, много ми хареса.
    Поздравления!!!
  • истинска...и изстрадана...любов...
  • Хубав стих!Поздрави!
  • Любов е...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...