А колко много искам да те има
Ранявах те и съдих без причинно.
Червена си а бял ти бе цвета.
обляна с кръв стоеше без съзнание...
направих те: далечна от света.
И съдих аз усмивката ти истинска.
В сълзите си се давеше от мен.
копнееше за жизнено дихание,
а аз затворих истинското в плен.
А колко много искам да те има,
да бе съдбата много по-добра.
да бях прорязан аз с дълбока рана...
Обичам те! Любов ли е това?
© Михаил Михайлов All rights reserved.
) Много ми хареса:
Това в кръга на шегата.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
