Oct 19, 2008, 9:39 PM

А колко много искам да те има 

  Poetry
859 0 6

 А колко много искам да те има

 

Ранявах те и съдих без причинно.

Червена си а бял ти бе цвета.

обляна с кръв стоеше без съзнание...

направих те: далечна от света.

 

И съдих аз усмивката ти истинска.

В сълзите си се давеше от мен.

копнееше за жизнено дихание,

а аз затворих истинското в плен.

 

А колко много искам да те има,

да бе съдбата много по-добра.

да бях прорязан аз с дълбока рана...

Обичам те! Любов ли е това?

© Михаил Михайлов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вие сте още едно доказателство, че сливенчани са дейни и талантливи хора ( това малко за хвалба относно града ни... ) Много ми хареса:
    "Червена си а бял ти бе цвета." Долавям известна символика в това- няма да я споделя, понеже всеки вижда нещата по свой начин (нека не развалям загадката на този стих със собствени размишления).

    Ранявах те и съдих без причинно.
    ...
    обляна с кръв стоеше без съзнание...

    Това повторение на "без" също ми въздейства изключително много- навява някаква ясно изразена тъга,претърпяла метаморфоза в мъка.
    Изобщо ( нека не философствам повече) стиха е невероятно нежен и красив, а още по-невероятното е , че е "измйсторен" от мъж.Значи все пак и вие имате душа на цигулка! Това в кръга на шегата.
    Такава нежност и болка "пърхат" от творбата, че си личи че е дълбоко изстрадана история на самият разказвач. Поздравления!Грабнахте ме!
  • Добре дошъл, Михаил!
    Идваш с много силен, изстрадан стих.
    Хубав е, много ми хареса.
    Поздравления!!!
  • истинска...и изстрадана...любов...
  • Хубав стих!Поздрави!
  • Любов е...
  • Хареса ми!
    Любов ще да е... сигурно... Но не я мъчи.
    Поздрав!
Random works
: ??:??