Аз твърде късно тръгнах на война и пацифистите ми се намръщиха. Освен разжалвания старшина, и знаменосците дори се връщаха.
Мундирът ми - широк във раменете, тъй очевадно бе за мен голям, че пешът му в трънака се оплете а сабята се влачеше от срам. Войната вече беше тип "гротеска". Във щаба пишеха всемирен пакт, и никой не ме пита за анекса, касаещ чуждата коза и крак.
И беше много късно да се бия. Свързочникът - отдавна дезертьор, а в бункер офицерите с ракия, поливаха войната - пир сред мор. Убитите не можех да заровя, ранените не можех да спася, врагът голям - не мога да се боря, и дъжд вали, и много закъснях...
Аз твърде късно тръгнах на война. И кой-какво - един бе дал, а друг бе взел. На бойното поле съм - Пиета - аз - малкият войник, с големия шинел. R.D.
Ама колко го харесах тоя твой Швейк!
И въпроса: дали има шинел( Не само Гоголевият!), които да е по-голям от човека! Зная отговорa за себе си - за твоя:
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Направо разстрелваш с думи-куршуми!
Възхитително!
Поздрав от сърце!