A la guerre comme a la guerre
Аз твърде късно тръгнах на война
и пацифистите ми се намръщиха.
Освен разжалвания старшина,
и знаменосците дори се връщаха.
Мундирът ми - широк във раменете,
тъй очевадно бе за мен голям,
че пешът му в трънака се оплете
а сабята се влачеше от срам.
Войната вече беше тип "гротеска".
Във щаба пишеха всемирен пакт,
и никой не ме пита за анекса,
касаещ чуждата коза и крак.
И беше много късно да се бия.
Свързочникът - отдавна дезертьор,
а в бункер офицерите с ракия,
поливаха войната - пир сред мор.
Убитите не можех да заровя,
ранените не можех да спася,
врагът голям - не мога да се боря,
и дъжд вали, и много закъснях...
Аз твърде късно тръгнах на война.
И кой-какво - един бе дал, а друг бе взел.
На бойното поле съм - Пиета -
аз - малкият войник, с големия шинел.
R.D.
13.10.08
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
