24 oct 2008, 7:40

А може би така ме имаш 

  Poesía » De amor
609 0 6

В зениците ми,
и незнайно как,
отрази се като слънчево сияние
една усмивка.
Казва, че е отдалеч...
А защо ли точно
в моите очи се спря?!
Не знам.
В ушите ми,
незнайно откъде,
дочу се шепот на море.
И тихи стъпки в пясъка валят,
незнайно как?!
В гърдите ми
надига се вълна,
щом чуя глас познат.
В косите ми свирука вятър,
познах го -
ухаеше на твой парфюм.
Замирам,
... вие ми се свят.
Искам.
В себе си да те дочакам ,
че неведнъж по теб копнях ...
По твоята усмивка.
... Търсех.
В твоите очи
... се спрях.
И твоя глас
... да чуя исках.
Да се разтворя в тях.
Затуй не спирай -
говори ми, говори...
И пак, и после,
не заспивай...
Просто ми кажи.
... А може би така ме имаш.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??