lorsa (Лора Димитрова) lorsa (Лора Димитрова)
32 98
21 oct 2009, 23:35

А НаДоЛу...

784 0 4

Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...

Скочих в пропастта на непознанието.
А надолу...
Дяволските пещи
на скута ти изплетоха ми тайна.
Настъпих смело в нея... И заклещих се.

Покрай мен - скали и бездихание
в размазана картина на объркване.
А надолу...
Тяло, неизваяно
от дъха на твоя скут, побърква ме.

Скочих, сграбчила рога на Дявола,
розовото често заслепява.
И шепата ти стиснала, невярваща,
че ще се погубя, се предадох.

Но покрай мен размазват се картини,
а надолу...

... Ти бе вяра, Златно руно!
Не вярвай, Одисей. Горят богините.
Повярвах.

А надолу беше дъно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0