neleta (Нели Илиева)
79 305
8 ago 2007, 22:50

А Носталгията... нека спи във тишина... 

  Poesía
564 0 4

                          -на Гео-



Носталгията е крачка в здрача
на скучна, тъжна сивота.
Миг, безсмислено да се поплаче
за отминала топлота.
За любов, няма да говорим.
Може би, за възкръсващи мечти?
Послушай онзи глaс,
във тебе който броди...
Остави мисълта да отлети
напред или назад във дните...
Призраците са във теб
и ти държиш теxните синджири.
Отпуснеш ли ги, те
единствено към тебе път намират...
Остави ключа им да ръждяса
и хвърли го във дън море.
И нека слънцето да залязва,
за да се ражда идващия ден.
По каменните стари стъпала...
Носталгията нека слезе уморена.
И в ухайна, рохкава земя
да заспи своя сън последен.
Тишина и пламък ярък
възкръсват в уморената душа.
Вземи за спомен цветен камък,
отчупи си лъч от кротката Луна.
Бъди щастлива в пътя си нататък.
А Носталгията... нека спи във тишина...

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбирам те за тази болка- носталгия по родното, прекрасен стих.
  • Радвам се, че ви хареса! Благодаря ви!!!
  • "Вземи за спомен цветен камък,
    отчупи си лъч от кротката Луна.
    Бъди щастлива в пътя си нататък.
    А Носталгията... нека спи във тишина..."

    Поздрави, Нели!!! Много хубаво посвещение!!!
  • Носталгията....
    Е май страда от безсъние.
    Хубав стих.
Propuestas
: ??:??