А Носталгията... нека спи във тишина...
-на Гео-
Носталгията е крачка в здрача
на скучна, тъжна сивота.
Миг, безсмислено да се поплаче
за отминала топлота.
За любов, няма да говорим.
Може би, за възкръсващи мечти?
Послушай онзи глaс,
във тебе който броди...
Остави мисълта да отлети
напред или назад във дните...
Призраците са във теб
и ти държиш теxните синджири.
Отпуснеш ли ги, те
единствено към тебе път намират...
Остави ключа им да ръждяса
и хвърли го във дън море.
И нека слънцето да залязва,
за да се ражда идващия ден.
По каменните стари стъпала...
Носталгията нека слезе уморена.
И в ухайна, рохкава земя
да заспи своя сън последен.
Тишина и пламък ярък
възкръсват в уморената душа.
Вземи за спомен цветен камък,
отчупи си лъч от кротката Луна.
Бъди щастлива в пътя си нататък.
А Носталгията... нека спи във тишина...
© Нели Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разбирам те за тази болка- носталгия по родното, прекрасен стих.
-
Радвам се, че ви хареса! Благодаря ви!!!
-
"Вземи за спомен цветен камък,
отчупи си лъч от кротката Луна.
Бъди щастлива в пътя си нататък.
А Носталгията... нека спи във тишина..."
Поздрави, Нели!!! Много хубаво посвещение!!! -
Носталгията....
Е май страда от безсъние.
Хубав стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
