А някога...

16 dic 2008, 7:31

Poesía

692 0 14

Кога изгубихме се в делника,
в безличното безмълвие - стопихме се.
Помрачиха се усмивките. Надеждите.
Домът утихна в отчуждение.
Прегърнали суровото мълчание,
очите ни се вглеждат в мрака.
Угасихме обичта... със равнодушие.
Убихме я! А някога, така я чакахме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

А някога...

Искате да прочетете повече?

Propuestas