Dec 16, 2008, 7:31 AM

А някога... 

  Poetry
643 0 14
 

Кога изгубихме се в делника,

в безличното безмълвие - стопихме се.

Помрачиха се усмивките. Надеждите.

Домът утихна в отчуждение.

 

Прегърнали суровото мълчание,

очите ни се вглеждат в мрака.

Угасихме обичта... със равнодушие.

Убихме я! А някога, така я чакахме!

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??