16.12.2008 г., 7:31 ч.

А някога... 

  Поезия
644 0 14
 

Кога изгубихме се в делника,

в безличното безмълвие - стопихме се.

Помрачиха се усмивките. Надеждите.

Домът утихна в отчуждение.

 

Прегърнали суровото мълчание,

очите ни се вглеждат в мрака.

Угасихме обичта... със равнодушие.

Убихме я! А някога, така я чакахме!

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??