28 abr 2009, 13:26

А ръцете ми са мръсни с кръвта ù

  Poesía
996 0 2

 

С кървави пръски рисувам по тебе,
в очите ми се пречупва последният стон...
И се понесоха пера от крилете ù.
Не страдай!... като нея има още милион...

Не спомняй си полетите ù,
че тази птица ранява...
И мен е ранила, признавам,
когато ти си докосвал крилете ù,
и в тъжния полет...
... аз също съм страдала.

Когато ти си се смял с волността ù...
с нейния смях съм се смяла...
... А днес вече я няма!

Отмъстих ù за болките!
За раните... за смеха ù...
отмъстих ù!
Сега ръцете ми са мръсни с кръвта ù!....

 

27.04.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...