С кървави пръски рисувам по тебе,
в очите ми се пречупва последният стон...
И се понесоха пера от крилете ù.
Не страдай!... като нея има още милион...
Не спомняй си полетите ù,
че тази птица ранява...
И мен е ранила, признавам,
когато ти си докосвал крилете ù,
и в тъжния полет...
... аз също съм страдала.
Когато ти си се смял с волността ù...
с нейния смях съм се смяла...
... А днес вече я няма!
Отмъстих ù за болките!
За раните... за смеха ù...
отмъстих ù!
Сега ръцете ми са мръсни с кръвта ù!....
27.04.2009г.
© Надя Георгиева Всички права запазени