12 sept 2012, 9:57

А ти...

  Poesía » Otra
749 0 5
  Не съм виждала пътя към рая.
Навярно,
онези птици, дето пеят нощем,
изпълнили гръдта си с дъх
и плясък
на криле, го виждат.
Не съм виждала пътя
към рая.
Навярно, 
в нечии очи изгрява,
когато
плът от плътта,
с плача на новородено
дете
се откъсва.
Не зная.
Не съм онази,
полудива Ева,
която си говори със змиите.
И приказна жена не съм.
Измислям край на всяка приказка.
Изрязвам луни по небета.
И не дошивам последната риза на лебеда.
После до пукот са крехки сълзите ми.
А ти ме сънувай.
Сънувай ме, чу ли...
Докрай ме сънувай
безрайска и грешна.
Ако някога се преродя
в сърна,
ще ме намериш
с устни, впити в прага на очите ти.
А сега съм тленна като вечерта,
запяла във гръдта на птицата...

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На моменти абстрактното ти мислене изисква свикване
  • Белла, колкото и да е странно, да, представих си го, представям си всичко което пиша, или- пиша това което си представям. Босонога сърна...коленичила пред онзи праг, където започва душата... Не знам, може би аз съм сбъркана...Благодаря ти ! Поздрави на всички !
  • Харесвам откровенията ти, Ани. Поздрави!.
  • Поздрав Ана!
  • !!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...