Endlesss
95 112
12.09.2012 г., 9:57 ч.

А ти... 

  Поезия » Друга
601 0 5
 
Не съм виждала пътя към рая.
Навярно,
онези птици, дето пеят нощем,
изпълнили гръдта си с дъх
и плясък
на криле, го виждат.
Не съм виждала пътя
към рая.
Навярно, 
в нечии очи изгрява,
когато
плът от плътта,
с плача на новородено
дете
се откъсва.
Не зная.
Не съм онази,
полудива Ева,
която си говори със змиите.
И приказна жена не съм.
Измислям край на всяка приказка.
Изрязвам луни по небета.
И не дошивам последната риза на лебеда.
После до пукот са крехки сълзите ми.
А ти ме сънувай.
Сънувай ме, чу ли...
Докрай ме сънувай
безрайска и грешна.
Ако някога се преродя
в сърна,
ще ме намериш
с устни, впити в прага на очите ти.
А сега съм тленна като вечерта,
запяла във гръдта на птицата...


~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На моменти абстрактното ти мислене изисква свикване
  • Белла, колкото и да е странно, да, представих си го, представям си всичко което пиша, или- пиша това което си представям. Босонога сърна...коленичила пред онзи праг, където започва душата... Не знам, може би аз съм сбъркана...Благодаря ти ! Поздрави на всички !
  • Харесвам откровенията ти, Ани. Поздрави!.
  • Поздрав Ана!
  • !!!
Предложения
: ??:??