А ти...
Навярно,
онези птици, дето пеят нощем,
изпълнили гръдта си с дъх
и плясък
на криле, го виждат.
Не съм виждала пътя
към рая.
Навярно,
в нечии очи изгрява,
когато
плът от плътта,
с плача на новородено
дете
се откъсва.
Не зная.
Не съм онази,
полудива Ева,
която си говори със змиите.
И приказна жена не съм.
Измислям край на всяка приказка.
Изрязвам луни по небета.
И не дошивам последната риза на лебеда.
После до пукот са крехки сълзите ми.
А ти ме сънувай.
Сънувай ме, чу ли...
Докрай ме сънувай
безрайска и грешна.
Ако някога се преродя
в сърна,
ще ме намериш
с устни, впити в прага на очите ти.
А сега съм тленна като вечерта,
запяла във гръдта на птицата...
~Endless~
