12 ago 2009, 8:31  

А ти 

  Poesía
1034 0 20

И как ли ми измисли макове,

когато циганското лято си отива,

и слънцето прекрачва прагове,

намига ми, помахва и се скрива.

 

И как ли изпревари го и скри ми

един остатък от лъчите жълти,

косите ми от него да попиват,

когато се налага да си тръгваш.

 

И как ли гълъбите приласка

да кацнат пак отново на перваза,

напили капки утринна роса,

до късно теб да ми разказват.

 

И как ли хвана в плен дъжда,

защото знаеш колко го обичам

и всяка вадичка – от капчици следа

запомняше – под него тичахме.

 

И как ли подари ми синя нощ,

а на небето плиснаха вълни.

Две птици съчиняваха една любов,

а ти в ръцете си гнездо ми сви.

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??