А ти
И как ли ми измисли макове,
когато циганското лято си отива,
и слънцето прекрачва прагове,
намига ми, помахва и се скрива.
И как ли изпревари го и скри ми
един остатък от лъчите жълти,
косите ми от него да попиват,
когато се налага да си тръгваш.
И как ли гълъбите приласка
да кацнат пак отново на перваза,
напили капки утринна роса,
до късно теб да ми разказват.
И как ли хвана в плен дъжда,
защото знаеш колко го обичам
и всяка вадичка – от капчици следа
запомняше – под него тичахме.
И как ли подари ми синя нощ,
а на небето плиснаха вълни.
Две птици съчиняваха една любов,
а ти в ръцете си гнездо ми сви.
© Ани Монева All rights reserved.
