А ти какво избираш?

Искаш, отиваш, купуваш,

на модата и етикетити робуваш,

получаваш всичко наготово,

не знаеш какво е  да се бориш с времето сурово!

Имаш пари и власт в изобилие,

не е нужно да полагаш дори минимално усилие

и животът е някак лесен,

не борба, а весела песен.

Живееш в една заблуда голяма,

а истината отдавна я няма,

гледаш на света с други очи

и вече елементарни са твоите мечти.

Имаш богатсво и мислиш, че си щастлив,

нима материалното те прави жив?

Нима по-важна е новата дрешка,

а не любовта, типично човешка?

Нима приятелите са вече без значение,

нима ти харесва това поведение?

Да си не личност, а клиширан образ,

да разкриваш ограничеността си на показ,

да показваш, че си само човече,

че духовното в тебе няма го вече.

Ако по този път решиш да продължиш,

ако приемеш да си нищо и да мълчиш.

И да се съобразяваш с хорското мнение,

и да забравиш какво е лично решение,

то тогава върви, не поглеждай назад,

радвай се, нали си богат,

нали вярваш, че с пари всичко се постига,

че щом купуваш, реномето ти се вдига.

Ако обаче наистина има надежда,

ако в теб все още доброто проглежда,

тогава виж колоко е синьо небето,

колко голямо и някак загадъчно е морето,

колко щастие носи една целувка,

колко безценна е всяка милувка.

Потърси в себе си тази доброта,

опитай се да различиш заобикалящата те красота,

но не красотата, изразяваща се в парите,

а красотата, която носят мечтите.

Е, какво ще избереш,

ще позволиш ли пак да се подведеш?

И пак ли златото ще те заслепи,

и пак ли в теб човешкото ще затъмни?

Повече нищо няма да кажа,

пристрастие няма да покажа.

Ти избери дали ще бъдеш имитация или оригинал,

дали ще зънеш материален успех и духовен провал.

Избери дали ще си личност или жалка пародия

и най-вече, дали ще живуркаш или ще твориш история!