29.03.2008 г., 13:49

А ти какво избираш?

1K 0 3

А ти какво избираш?

Искаш, отиваш, купуваш,

на модата и етикетити робуваш,

получаваш всичко наготово,

не знаеш какво е  да се бориш с времето сурово!

Имаш пари и власт в изобилие,

не е нужно да полагаш дори минимално усилие

и животът е някак лесен,

не борба, а весела песен.

Живееш в една заблуда голяма,

а истината отдавна я няма,

гледаш на света с други очи

и вече елементарни са твоите мечти.

Имаш богатсво и мислиш, че си щастлив,

нима материалното те прави жив?

Нима по-важна е новата дрешка,

а не любовта, типично човешка?

Нима приятелите са вече без значение,

нима ти харесва това поведение?

Да си не личност, а клиширан образ,

да разкриваш ограничеността си на показ,

да показваш, че си само човече,

че духовното в тебе няма го вече.

Ако по този път решиш да продължиш,

ако приемеш да си нищо и да мълчиш.

И да се съобразяваш с хорското мнение,

и да забравиш какво е лично решение,

то тогава върви, не поглеждай назад,

радвай се, нали си богат,

нали вярваш, че с пари всичко се постига,

че щом купуваш, реномето ти се вдига.

Ако обаче наистина има надежда,

ако в теб все още доброто проглежда,

тогава виж колоко е синьо небето,

колко голямо и някак загадъчно е морето,

колко щастие носи една целувка,

колко безценна е всяка милувка.

Потърси в себе си тази доброта,

опитай се да различиш заобикалящата те красота,

но не красотата, изразяваща се в парите,

а красотата, която носят мечтите.

Е, какво ще избереш,

ще позволиш ли пак да се подведеш?

И пак ли златото ще те заслепи,

и пак ли в теб човешкото ще затъмни?

Повече нищо няма да кажа,

пристрастие няма да покажа.

Ти избери дали ще бъдеш имитация или оригинал,

дали ще зънеш материален успех и духовен провал.

Избери дали ще си личност или жалка пародия

и най-вече, дали ще живуркаш или ще твориш история!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Розова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...