8 jul 2018, 23:34

А ти се питай: Беше ли?...Не беше! 

  Poesía » Otra
560 5 23

Загрях ума, до точка на кипене
и стъкленият похлупак се пръсна.
И падат греховете, на колене.
За смърт е рано, за молитви – късно.

 

До точка на пречупване огънах,
съмнението, вечно ме гризеше.
Страхът въже, сам себе си препъна.
И скочих, разраних се. Не болеше.

 

В едно събрах зенита и надира.
Изпих на екс морето. Не горчеше.
Предел достигнах. Лудостта избирам.
А ти се питай: Беше ли?... Не беше!

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??