1 oct 2008, 21:00

А ти знаеш ли какво е?

  Poesía
780 0 7
А ти знаеш ли какво е?


А ти знаеш ли какво е
да обичаш с цялото сърце...
да се изправиш достоен
пред любимия с ведро лице?

... да не можеш да забравиш
с него всеки момент прекрасен,
а когато сам останеш,
да се превърне в сън ужасен?

После, макар да си тръгне,
ти за него да рониш сълзи.
Да знаеш, че няма да се върне
и още повече да те боли...

А ти знаеш ли какво е
за един човек да умираш,
той пък да те е забравил...
сълзите в шепи да събираш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скъпа, трябва да се радваш, че си специална за самата теб!Хората с твоята чувствителност никак на са малко... Трябва само да отстояваш мястото си и да не се отказваш от потребностите на душата си, защото ние сме духовни същества, учещи се да живеят в един материален свят... Нещата са такива каквито трябва да бъдат! Прегръщам те с нежност!Творческите личности трябва да се захранват с много обич от другите хора, защото те са огромен двигател на позитивна енергия, тъй необходима ни за да сме щастливи и да умеем да обичаме...( Леа)
  • Хммм....това ми напомня за мен самата. Във всяко такова произведение има много истина. А истинско ли е, е написано с болка =). Прекрасна творба =) Поздрав и прегръдка =)
  • Всеки страда за своя мечтана любов,не бъди тажна, мила!Усмивки
  • "Самотно и тъжно, но...
    запитай се той заслужава ли го?"

    Не бих могла да го кажа по по-добър начин..Важи и за този стих Поздрави!Хареса ми
  • А той-любимия - дали е толкова достоен като твоята раздаваща Любов!Усмихни се!Аз бих казала - Да знам какво е!Но има толкова Любов по света!Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...