4 jun 2008, 23:13

А то бие само в твоите ръце

  Poesía
1K 0 0

Изплакал съм думите си раними,

в сълзи горещи, парещи, изгубени…

Заровил съм ги в старите жарави…

И сега крещя към теб “Остани”..

Загубил съм… картата на очите ти.

И сега се губя пак в ириса ти тъжен.

Пронизва ме любовна болка…

А сълзите ти ме убиват без отрова… с вкус на тъга.

Изгорял съм… спомените върху стъкло прозрачно…

С молба към небето да не боли…

Навън става с  минути все по-мрачно…

Докосвал съм плахо снимката ти стара,

с мечтание да бъдеш до мен сега…

Отпивал съм от “вълшебната отвара”,

наречена “Обич назаем… или просто лъжа”.

Загубил съм теб в спомени мъртви,

и сега те търся… но май е късно… Кървави са моите ръце…

За миг изцапани и смачкани сълзи се сипеха. Вали. Вали.

Оставил съм… там, под възглавницата ти моето сърце…

Събуди се… Вземи го… то бие само при уханието на твоите ръце!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...