А то бие само в твоите ръце
Изплакал съм думите си раними,
в сълзи горещи, парещи, изгубени…
Заровил съм ги в старите жарави…
И сега крещя към теб “Остани”..
Загубил съм… картата на очите ти.
И сега се губя пак в ириса ти тъжен.
Пронизва ме любовна болка…
А сълзите ти ме убиват без отрова… с вкус на тъга.
Изгорял съм… спомените върху стъкло прозрачно…
С молба към небето да не боли…
Навън става с минути все по-мрачно…
Докосвал съм плахо снимката ти стара,
с мечтание да бъдеш до мен сега…
Отпивал съм от “вълшебната отвара”,
наречена “Обич назаем… или просто лъжа”.
Загубил съм теб в спомени мъртви,
и сега те търся… но май е късно… Кървави са моите ръце…
За миг изцапани и смачкани сълзи се сипеха. Вали. Вали.
Оставил съм… там, под възглавницата ти моето сърце…
Събуди се… Вземи го… то бие само при уханието на твоите ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
