А толкова прекрасно бе

29 mar 2021, 12:28

Poesía » De amor

498 0 5

Зад онзи хълм, зад онзи лес -

все мисля: " Ще те срещна там. " .

И както вчера, май и днес,

с надеждата оставам сам.

Отново искам да те видя,

да грейне красотата твоя.

Но още със тъга се скита

душата търсеща в покоя.

А толкова прекрасно бе,

когато пееше със мен.

Синееше безкрай небе

и слънчев беше всеки ден.

Без теб е друго. И макар

пролет тук да зеленее -

щом ти ми липсваш, няма дар

за моето сърце... Линее.

Песента ти отлетя

някъде, така далече.

И боли ме. Любовта

с радостта не пее вече.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.