А толкова прекрасно бе

Mar 29, 2021, 12:28 PM

Poetry » Love

659 0 5

Зад онзи хълм, зад онзи лес -

все мисля: " Ще те срещна там. " .

И както вчера, май и днес,

с надеждата оставам сам.

Отново искам да те видя,

да грейне красотата твоя.

Но още със тъга се скита

душата търсеща в покоя.

А толкова прекрасно бе,

когато пееше със мен.

Синееше безкрай небе

и слънчев беше всеки ден.

Без теб е друго. И макар

пролет тук да зеленее -

щом ти ми липсваш, няма дар

за моето сърце... Линее.

Песента ти отлетя

някъде, така далече.

И боли ме. Любовта

с радостта не пее вече.

Please sign in with your account so you can comment and vote.