А толкова прекрасно бе
Зад онзи хълм, зад онзи лес -
все мисля: " Ще те срещна там. " .
И както вчера, май и днес,
с надеждата оставам сам.
Отново искам да те видя,
да грейне красотата твоя.
Но още със тъга се скита
душата търсеща в покоя.
А толкова прекрасно бе,
когато пееше със мен.
Синееше безкрай небе
и слънчев беше всеки ден.
Без теб е друго. И макар
пролет тук да зеленее -
щом ти ми липсваш, няма дар
за моето сърце... Линее.
Песента ти отлетя
някъде, така далече.
И боли ме. Любовта
с радостта не пее вече.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
