Добре, де поплачи си. Аз излизам.
Очите си щом искаш изплачи.
За теб, душа е тази бяла риза.
Наплачеш ли се – нея облечи.
Сърцето ли? Лежи хей там, до скрина,
до преди малко за сто вълка ви.
Кучкарите случайно ако минат,
недей го спира – с тях да си върви.
Сама не знам в живота дребнотемен,
кое любов е и кое лъжа.
Дали ще дойде дявол да ме вземе?
Без вас поне аз няма да тъжа. ...