А утре ще съм същата
Добре, де поплачи си. Аз излизам.
Очите си щом искаш изплачи.
За теб, душа е тази бяла риза.
Наплачеш ли се – нея облечи.
Сърцето ли? Лежи хей там, до скрина,
до преди малко за сто вълка ви.
Кучкарите случайно ако минат,
недей го спира – с тях да си върви.
Сама не знам в живота дребнотемен,
кое любов е и кое лъжа.
Дали ще дойде дявол да ме вземе?
Без вас поне аз няма да тъжа.
Кого ли лъжа? Много неумело,
не се научих даже на това.
Дори за да заплачеш трябва смелост.
Сълзите ми са моите слова.
А утре ще съм същата, онази
и влюбена, и весела дори.
Успяла любовта си да опази,
от мрака... Нека само зазори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
