Ти сложи ръката си на моето рамо.
Просто приятелски ме поздрави.
Нещо трепна, не в сърцето ми само,
премина и в студените мои пръсти.
Спомних си - някога бях те желала
бленувала, сънувала, очаквала,
за тази ръка бях мечтала, копняла,
дори отчаяно за тебе съм плакала.
Не си позволих да съм откровена.
Знаех, че да те мечтая дори, е грях.
И тази любов тъжна, несподелена,
бавно се изгуби в дневната прах. ...