А ВЕЧЕ Е ЗИМА

Ти сложи ръката си на моето рамо.
Просто приятелски ме поздрави.
Нещо трепна, не в сърцето ми само,
премина и в студените мои пръсти.

Спомних си - някога бях те желала
бленувала, сънувала, очаквала,
за тази ръка бях мечтала, копняла,
дори отчаяно за тебе съм плакала.

Не си позволих да съм откровена.
Знаех, че да те мечтая дори, е грях.
И тази любов тъжна, несподелена,
бавно се изгуби в дневната прах.

Сега си пред мен – ти вече вдовец,
аз отдавна самотница – вдовица.
В косите ни бе сложен белия венец.
Лицата набраздени от сиви ивици.

Усмихнах се на трепета мигновение.
Означава, че живец в душата ми има.
Разминахме се като две тъжни видения.
Снегът ни покриваше... Уви... Вече е зима...

08 02 2016