* * *

13 abr 2008, 22:59

Poesía » De amor

568 0 1

Едно несподелено щастие те измъчва.
Едно желание - тя, но тя гръб ти обърна.

Любовта разкъсва душата ти ден след ден.

Тлееш обсебен, запленен и дори пред себе си
отричаш, че за нея дишаш.

Пожертва всичко - приятелите си, сърцето си,

мен и себе си най-вече! Сляп си, неспособен си
вече да обичаш.

Но ти избра съдбата си, пътя, по който пое.

А аз те пуснах, със сълзи в очите.

Лети, отиди при нея или друга намери.

Днес, по-силна, мога да призная,
че животът и без теб върви,
и без теб има щастие и сълзи!

Сбогом и дано ти провърви!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

GLAVATA (Тодор)

2008-05-13T00:07:50+03:00

многи е красиво това че ,ти си му простила!!че след всичко това му пожелаваш късмет в любовта!!това е смела постъпка ,постъпка на един силен човек1поздравявам те и ти пращам целувки!